AP News | 2024-07-26 | 13:32:37

Икономическите сътресения в Боливия подхранват недоверието в правителството и твърдението му за „неуспешен преврат“

LA PAZ, Боливия (AP) — Табели с надписи „ Купувам долари “ се редят пред вратите на магазина за обувки на Виктор Варгас в сърцето на най-големия град в Боливия, обезверен опит да резервира фамилния си бизнес жив.

Само преди няколко години 45-годишният Варгас отключваше вратите в 8 сутринта пред цяла маса клиенти чакат да закупят тенис обувки, импортирани от Китай. Сега магазинът му стои безнадеждно празен.

„ В момента сме в ужасна рецесия “, сподели той. „ Вече никой не купува нищо. … Не знаем какво ще се случи. “

Боливийци като Варгас бяха тежко наранени от икономическите разтърсвания в дребната южноамериканска нация, подхранвани от дългогодишна свръхзависимост, а в този момент и от дефицит на щатски долари.

Икономическият спад се изостри от продължаващата омраза сред президента Луис Арсе и неговия съдружник, трансформирал се в противник някогашен президент Ево Моралес в навечерието на президентските избори идната година. Много боливийци, наранени от рецесията, изгубиха доверие в Арсе, който отхвърля страната даже да е в икономическа рецесия.

„ Боливия има стопанска система, която пораства. Икономика в рецесия не пораства “, сподели Арсе в изявление за Асошиейтед прес. Това беше опровергано както от икономисти, по този начин и от десетки боливийци.

Това надълбоко съмнение доближи връх в сряда след театър, който държавното управление назова „ несполучлив държавен прелом “, а съперници, в това число Моралес, нарекоха инсцениран „ автопреврат “, целящ да завоюва политически точки на непопулярния водач преди изборите.

Независимо дали опитът за прелом е бил действителен или не, множеството боливийци, които са говорили с АП, споделиха, че към този момент не имат вяра на това, което споделя водачът им, и споделят, че Арсе ще бъде по-добре обслужван да се оправи с задъханата стопанска система на Боливия и по-малко време за осъществяване на политически каскади.

„ Той би трябвало да намерения за стопанската система на Боливия, да направи проект за прогрес, да откри метод да получи долари и да работи, с цел да придвижи Боливия напред “, сподели Варгас. „ Край на тези хлапашки „ самопреврати “. “

Този кипящ яд проправи пътя за още по-големи раздори в страна, която не е непозната за политическите безредици.

Икономическата рецесия в Боливия се корени в комплицирана композиция от взаимозависимост от $, източване на интернационалните запаси, възходящ дълг и неуспехи в производството на артикули като газ, в миналото икономическо богатство за андската нация.

Това значи, че Боливия значително се е трансформирала в стопанска система на вноса, „ изцяло подвластна от доларите “, сподели Гонсало Чавес, икономист от Католическия университет на Боливия. Това в миналото работеше в интерес на Боливия, задвижвайки „ икономическото знамение “ на страната, защото тя се трансформира в една от най-бързо разрастващите се стопански системи в района.

Семейството на Варгас откри бизнеса с обувки преди близо 30 години, тъй като го видя като сигурен метод за обезпечаване на непоклатимост за идващите генерации. Семейството внася обувки от Китай, които заплащат в долари и ги продават във валутата на Боливия, bolivianos. Без долари те нямат работа.

Недостигът на долари докара до появяването на черен пазар, като доста продавачи донасят зелени пари от прилежащи Перу и Чили и ги продават на повишени цени.

Паскуала Куиспе, на 46 години, прекара съботата си в разходка из центъра на Ла Пас, посещавайки разнообразни магазини за обмяна на валута, обезверено търсейки долари, с цел да си купи авточасти. Въпреки че формалният обменен курс е 6,97 боливиано за $, й беше казано, че действителната цена е 9,30 боливиано, прекомерно висока цена за нея. Така тя продължи да върви, надявайки се да откри шанс другаде.

Завишените цени се спуснаха за всичко. Хората са спрели да купуват обувки, месо и облекла и това е тласнало хората от работническата класа по-дълбоко в бедността. Боливийците се майтапят, че имат „ банки за матраци “, съхраняващи пари в брой вкъщи, тъй като не имат вяра на банките.

„ Няма работа.... и парите, които печелим, не са задоволителни за нищо “, сподели Куиспе. „ Всички страдат. “

Някои снабдители като Vargas залепват знаци върху вратите на бизнеса си, надяващи се продавачи ще търгуват долари на по-разумна цена.

Това е комплицирана икономическа връзка, която има няколко крачки -срочни решения, сподели Чавес, икономистът.

Но Арсе упорства, че стопанската система на Боливия е „ една от най-стабилните “ и споделя, че подхваща дейности за справяне с проблемите на болните боливийци, в това число дефицита на долари и бензин. Той сподели, че държавното управление също се индустриализира, инвестирайки в нови стопански системи като туризма и лития.

Докато Боливия разполага с най-големите ресурси от литий в света, метал с висока стойност, ключ към прехода към зелена стопанска система, вложенията са жизнеспособни единствено в дълготраен проект, значително заради провали на държавното управление, сподели Чавес. Междувременно инфлацията изпревари икономическия напредък и множеството боливийци са изправени пред нестабилни условия на труд с минимално възнаграждение.

Това се усложнява единствено от продължаващите борби сред Арсе и Моралес, който се завърна от заточение, откакто подаде оставка по време на размириците през 2019 година Моралес твърди, че е бил прелом против него. Сега някогашните съдружници сипеха обиди и се караха за това кой ще съставлява тяхната партия Движение за социализъм, известна с испанския си акроним MAS, преди изборите през 2025 година

„ Арсе и Ево Моралес, те се борят за това кой е по-силен “, сподели Варгас. „ Но нито ръководят от Боливия.... Има доста неустановеност. “

Широко неодобрение подхрани талази от митинги и стачки през последните месеци. Протестите и блокирането на пътища нанесоха нов стопански удар на Варгас, продавача на обувки, защото клиенти от цялата страна към този момент не пътуват, с цел да купуват артикули заради хаоса на повсеместните митинги.

Моралес, който към момента владее огромна власт в Боливия, блокира държавното управление на Арсе от приемането на ограничения в Конгреса за облекчение на икономическите разтърсвания, което Арсе сподели на АП, че е „ политическа офанзива “.

Моралес подхрани спекулациите, че военното нахлуване против държавния замък предходната седмица, за което се твърди, че е ръководено от някогашния боен пълководец Хосе Сунига, е политически трик, проведен от Арсе, с цел да завоюва благосклонностите на боливийците. Твърдението беше направено за първи път от самия Сунига при арестуването му.

„ Той измами и излъга освен боливийския народ, само че и целия свят “, сподели Моралес в неделна радио стратегия.

Политическите разногласия накараха мнозина като 35-годишния Едуин Круз, водач на камион, да клатят глави, до момента в който чакат с часове, от време на време дни, на дълги опашки за дизелово гориво и бензин заради периодическия дефицит, породен от неналичието на непозната валута.

„ Сега дизелът е като злато “, сподели той. „ Хората не са идиоти. И с цялото това нещо със „ самопреврата “ това държавно управление би трябвало да си отиде. “

Крус е измежду тези, които не желаят да гласоподават нито за Моралес, нито за Арсе. Въпреки че боливийците имат малко други благоприятни условия, Чавес сподели, че недоволството е отворило „ дребен прозорец “ за новобранец да завоюва сцепление, тъкмо както се случи с редица латиноамерикански новобранци през последните години.

Съвсем неотдавна само- разказаният „ анархо-капиталист “ Хавиер Милей пое кормилото на прилежаща Аржентина с обещания да извади страната от икономическата й серпантина, която споделя редица прилики с тази на Боливия.

Междувременно Варгас не знае какво ще прави със фамилния магазин за обувки. Някога горделивост, магазинът се трансформира във финансово източване. Той би го трансферирал на едно от четирите си деца, само че всички желаят да изоставен Боливия. Едно от децата му към този момент е емигрирало в Китай.

„ Те не желаят да живеят повече тук “, сподели Варгас в празния си магазин. „ Тук, в Боливия, няма бъдеще. “